В началото на 21 век има много факти,които не говорят  в полза на развитието на цивилизацията.Или поне не говорят за възходящо развитие.Иначе сред най-обикновените факти не би стоял този,че около 1 милиард от населението на Земята не е грамотно или пък,че над 3 милиарда хора живеят с около 2 евро на ден.То като стана въпрос за двете евро-не е така фатално-в България това си е ежедневие и мнозина от нас живеят с този минимум,но статистически погледнато това причислява страната ни към тези от Третия свят.И на фона на цялата тази немотия и неграмотия,на всички политически бози ,които сърбаме до нездравословно разхлабване, аз съм се замислила за силата на рекламите и за въздействието им върху потребителите.А рекламите лансират всякакви марки във всички сфери на търсене..Бранда бил най-ценното недвижимо имущество по света и не е чудно да е така,имайки впредвид,че марката е набор от възприятия в съзнанието на потребителя.Но кое прави един бранд така леплив в съзнанието ни,че да прекараме часове в търсене и оглеждане на най-примамливи оферти? Втория принцип на икономиката гласи,че цената на нещо означава в действителност от какво ще се откажеш,за да го получиш и докато аз стоя в едно много малко,но ужасно скъпо магазинче на известна португалска фирма,която няма да назова,в мислите ми напира единствено желанието да купя един шлифер,чиято цена надхвърля месечните ми запаси.Не знам дали и как рекламата на затъмненото магазинче успява да пробие мозъчните ми бариери.?Моята когнитивна ефективност,от която според учените зависи реакцията ми на рекламите,явно не е на ниво.Не знам кои рецептори се засягат и какво е рекламното въздействие върху тях,но в обърканото ми съзнание освен гледката на мен,облечена в скъпия шлифер и брандова до мозъка на костите,се промъква и образа на моята майка пенсионерка,която живее именно с онези максимум 2 евро на ден.И отново изниква въпроса-каква е тази човешка мания по брандовете,след като  покупателната споспобност на повечето българи не отговаря на това,което се предлага-пазара е наситен с множество брандове,кой от кой по-желан,рекламите вършат своето,дразнейки мозъчните ни рецептори,но джобовете ни няма как да станат по-пълни от това?Единственото ни успокоение ще е,че именно българска е поговорката :"Очи пълни-ръце празни!"
Затова си тръгвам от малкото затъмнено скъпо магазинче,където дрехите са с цени,които не успяват да ги направят по-малко парцали за окото ми и си казвам,че няма как да сложа "на гол тумбак чифте пищови"